Кралство Йордания - пътуване през вековете

До колко е позната за българите Йордания? За само едно поколение назад, държавите от Близкия Изток са били немислима дестинация за пътуване. Този район е бил свързван само с постоянните военни конфликти там. Днес, Европа вече ни става тясна. Все повече търсим разнообразие, различни култури и пейзажи.
През последните години Северна Африка се превърна в традиционна за българите дестинация за морска почивка – само на 2-3 часа полет от София, можем да се наслаждаваме на слънчеви дни от март до ноември. Съвсем отскоро, благодарение на редовни и чартърни полети, открихме и неочакваната красота на хашемитско кралство Йордания. В следващите редове, ще споделя впечатления и интересни подробности от моето пътуване в Царството на времето.

Пристигнах в Йордания с директен чартърен полет до Акаба – не много голям град (с население, близко до това на Бургас), разположен в едноименния залив. Страната има едва 25км излаз на Червено море и не се слави като популярно направление за лятна почивка, но пък е чудесен вариант, ако търсите повече приключения, но не искате да се лишите и от лежерен отдих на плажа. Моето пътуване беше през април, температурите бяха над 30 градуса, а водата в морето достатъчно топла за плуване. В самия град плажът не е добре устроен и се използва повече за вечерни пикници от местните. На около десет километра на югоизток (в посока Саудитска Арабия), има по-хубави плажове както за свободно ползване, така и платени. От повечето хотели в града има шатъли до популярните частни плажове, но също така, срещу около 10 динара, можете да вземете такси до безплатния South Beach. Хубаво е да имате обувки за къпане, тъй като има камъни, както и шнорхел, защото веднъж влезли във водата, само на няколко метра от брега, можете да се любувате на чудни коралови рифове, дом на разноцветни малки и по-големи рибки.
Друго удоволствие в града, особено за любителите на шопинга, е огромният местен пазар. Тук можете да изпробвате уменията си в спазаряването на всичко, което харесате. Сдобих с ароматни, типични за района подправки, арабски парфюми, рокли и летни обувки на много добри цени, разбира се фурми и вкусни бисквити с пълнеж от сладко от фурми. Не пропускайте да опитате местния вариант на кюнефе, няма да съжалявате... или пък ще, защото ще го искате всеки ден. Една от най- посещаваните сладкарници в града е Anabtawi Cafe Acaba. Силно препоръчвам! За хранене като цяло има голямо разнообразие, от улична храна до приятни ресторанти с традиционно и рибно меню. Един такъв, който също заслужава внимание, е Papaya. Близо до него пък има бюфет, в който заплащаш вход (около 10 – 15) динара и хапваш от всичко.
Нещо по-интересно е, че моят престой в Йордания съвпадна с последната седмица от Рамадан. От изгрев до залез слънце, местното население не приема храна, вода, въздържа се от тютюн и полов акт. По тази причина, през деня почти всички заведения за хранене бяха затворени (буквално с две-три изключения). Част от магазините също не работеха или отваряха около обяд. При наближаването на залеза, в града започва видимо оживление, всички понасят торби с храни и напитки и в момента, в който слънцето се скрие, заведенията отварят и започват да се пълнят, много хора сядат на беседки, разположени в парковите пространства или пък на плажа и започват да се хранят. Част от магазините затварят, за да могат продавачите спокойно да се нахранят. И след 8- 9ч вечерта, започва животът. Всичко отваря и хората плъзват навсякъде, жените пазаруват, а мъжете изпълват кафенетата, пушат наргилета и гледат.... сериали на огромни телевизори, изкарани навън. По това време можете да видите йорданските жени. Повечето носят дълги и широки черни рокли с дълъг ръкав (джилааб) и косите им са покрити също с черен хиджаб. Други носят дрехи в тъмни или неутрални цветове и също са забрадени. По-малка част са изцяло покрити с никаб (с отвор само за очите) , единици с бурка (с мрежа пред очите). Въпреки че местните са свикнали с туристите, добре е да се съобразявате с местния манталитет и да не ходите из града прекалено разголени, особено вечер, когато по улиците излизат повече забулени жени.

Толкова за Акаба – град, който можете да ползвате за изходна точка за откриване на съкровища! Като говорим за съкровища, няма как да пропуснем Петра – диамантът в короната на кралството. Много е изписано за този уникален исторически и архитектурен шедьовър, затова аз ще се спра само на някои детайли, които биха ви помогнали, ако решите да се впуснете в разглеждането му сами. Нашата компания пристигна във Вади Муса с кола под наем. Щом спряхме на паркинга пред входа на Петра, се появи един услужлив гражданин (те са навсякъде) и ни обясни, че от другата страна на Петра има друг вход и той може да ни закара с неговата кола до там, за да започнем разглеждането от Манастира (най-отдалечения от главния вход обект) и да извървим пътя само в едната посока, тъй като ако влезем през главния вход, трябва да вървим около 3 часа в едната посока и после да се върнем. Ние като жадни за приключения наивници, веднага приехме тази страхотна оферта, срещу 25 динара в отплата. Човекът услужливо ни остави на касата, където служителят ни информира, че ни очаква 2 часа път в пущинака, под жаркото слънце, до заветния манастир. Ако не ни се върви, има осигурен превоз, на цена 5 динара на човек. Изпълнени с енергия в началото на деня, решихме да вървим, но скоро разбрахме, че няма да е толкова лесно и спряхме задаващия се транспорт пътьом. Повозихме се, очаквайки да ни остави директно пред манастира, но и този път сме се излъгали. Спряхме на място, на което чакаха други любезни бербери с магарета. Те ни информираха, че ни очаква още час и половина преход, но те могат да ни извозят за 20-30 минути. Този път поехме пеша и след не много лека „разходка“ по пресечен терен, най-после достигнахме до Манастира. От там вече започва интересната част – амфитеатър, издялан в розова скала, запазени музайки от църква, строена през 5ти век, внушителни гробници и накрая, грандиозната фасада на Съкровищницата, която оставя всеки посетител без думи. Стигайки до тук, ние вече бяхме доста изморени, а и беше препълнено с народ. Решихме да пренощуваме в града и да се върнем до Трезора рано сутринта, за да се насладим на това човешко творение свежи и без тълпите туристи.
Следващия ден започна рано сутринта. Около 7:30 вече бяхме в Петра. Усещането беше наистина необикновено. Имаше малко ентусиасти, въоръжени с фотоапарати и заели популярните за снимки места. Като стана дума за тези „инфлуенсърски“ позиции, само ще спомена, че лесно ще ги откриете – постоянно ще ви предлагат да ви отведат до там, срещу 3-5 динара на човек. Поради малкия поток толкова рано сутринта, имахме възможност да останем доста дълго на позициите за снимки, но недостатъка на тази част на деня е, че светлината не е много добра. Самата фасада е в сянка и не е толкова красиво, колкото следобеда. От тази гледна точка, може би по-подходящо е да изчакате тълпите да се изнесат, към края на работното време на обекта. Все пак си тръгнахме доволни. Успяхме и да направим добри сделки по сергиите. При по-малко хора, продавачите са по-склонни да намалят цените и така се сдобихме с 10 магнита за 1 динар, което оценявам като истински удар! След като се наснимахме и автобусите с туристи от цял свят започнаха да прииждат, ние бяхме готови да продължим към следващото приключение.
Обядвахме вкусно в Al-Mehbash restaurant във Вади Муса и продължихме към червените пясъци на пустинята Вади Рум. Пътят прилича на родните пътища и се движим спокойно. След отбивката от магистралата, се оглеждайте за изоставения влак, който е много атрактивен обект за снимки. Не след дълго, пристигаме до входа на Вади Рум, където се заплаща такса по 5 динара на човек. Имахме предварителна уговорка за сафари с джип и вечеря в пустинята. Десетки кампове има и общо взето всички предлагат едно и също. Има възможност и за нощувка в кампа, но ние не се възползвахме. 2 часа сафари + вечеря излезе 25 динара на човек (след кратък пазарлък, разбира се). Вълнуващо преживяване е и със сигурност си заслужава да го направите. След традиционната берберска вечеря, се отправихме към хотела в Акаба, на около един час път. Легнахме си доволни и изпълнени с емоции от видяното през тези два дни.
Оставихме следващия за отдих, плаж и още покупки от градския пазар. Отпочинахме и решихме, че искаме още от Йордания и се отправихме на север, към Мъртво море и най-ниската точка на Земята. Пътят е доста, около 3 часа в посока, затова тръгнахме сравнително рано, около 7 сутринта. Информирахме се, че по крайбрежието има няколко частни плажове, към хотели, където можеш да се изкъпеш в морето и да ползваш екстри като душ (който е задължителен след топване в Мъртво море), кални бани, на някои места се включва и обяд. Нашият план обаче включваше съвсем кратък престой на морето, след което да посетим някакъв горещ извор, за който чухме пътьом. И така, карайки по пътя, видяхме барака и течаща от маркуч вода на пътя. Веднага решихме, че това е нашето място. Отбихме, появи се един човек, който любезно ни насочи как да стигнем до морето и ни каза, че после може да се изкъпем на маркучите безплатно. Тук също е добре да имате обувки за плуване, защото опасността да се нарежете на солни кристали не е малка. Пробвахме четенето на книга в морето, с което аз лично от дете свързвам това море. Доста интересно е усещането. Един от спътниците ни не може да плува, но се престраши да се отпусне във водата и беше наистина впечатлен, че не потъва. Последва къпане в импровизираната баня край пътя, оставихме няколко динара на нашия домакин, той доволен и ние доволни, продължихме по пътя си.
Запътихме се към най-голямата изненада за нас в Йордания, тъй като не бяхме чували за следващия природен обект. След шофиране по доста тесен път, през местност, която изглежда като кратери на вулкан, сериозно изкачване и стръмно спускане, се озовахме отново под морското ниво, пред горещ водопад, под който още римляните са изградили басейни. Наоколо има беседки и можеш да прекараш цял ден там. Ние имахме около 2 часа, които ни бяха достатъчни да се насладим на тази впечатляваща „баня“. Пътят обратно се вие към морето и се открива прекрасна панорама. Това беше последният ни ден в Йордания. Върнахме се привечер, за да имаме време да съберем всички впечатления и сувенири в багажа, хапнахме по едно последно кюнефе и бяхме готови да си тръгнем от тази изненадващо завладяваща дестинация!

Ако и вие, приятели, искате да опознаете една различна земя и култура, резервирайте своята почивка в Кралство Йордания още сега >>ТУК<<

Снимки от това вълнуващо приключение: >>ТУК<<