Лима

Лима е столица и най-голям град на Република Перу. Градът е разположен в алувиалната долина на историческата река Римак, на пустинния и висок тихоокеански перуански бряг. Заедно с пристанищния град Каляо образува най-голямата урбанизирана зона в Перу (известна като голяма Лима) и една от най-големите в Южна Америка. Лима е най-важният културен, финансов, транспортен, образователен и промишлен център в Перу и има голямо международно значение. Градът е основан на 18 януари 1535 г. от испанския конкистадор Франциско Писаро под името „Град на Кралете“ (Ciudad de los Reyes) и е провъзгласен за столица на Вицекралство Перу. Като столица на най-голямото испанско вицекралство в Южна Америка и контролен пункт за износ на богатствата от Новия Свят, градът бързо се превръща в богат търговски възел с огромно значение за Метрополията. Там се концентрира цялата испанска аристокрация и администрация на Южна Америка и поради това през 1551 г. е основан първият и най-стар университет на Америките – Университетът Сан Маркос.
История
Долината на река Римак е населявана от предколумбови времена. В близост до града се намират руините на Пачакамак, важен религиозен център на културите Хуари, Лима и Инка. След победата на испанския конкистадор Франсиско Писаро над императора на инките Атауалпа и окончателното разрушаване на столицата Куско, малък отряд начело с Писаро избира да основе новата столица покрай бреговете на река Римак. Така през 1535 г. е основан град Лима, а испанската корона избира именно Франсиско Писаро за управител на новозавладените земи. Най-големия си престиж Лима получава, когато е избрана за столица на Вицекралство Перу, тъй като в нея се съсредоточава цялата испанска администрация и духовенство в Новия Свят, включително и „Ауденциите“ (законодателен и съдебен орган на Метрополията в Новия Свят). Градът поддържа оживени търговски връзки с Метрополията, Европа, останалите вицекралства в Америка и Далечния изток.
По време на движенията за независимост на латиноамериканските държави Лима остава бастион на испанските военни сили и Перу е една от последните държави, която получава независимост. През 1820 г. военните подразделения под командата на генерал Сан Мартин достигат южните предградия, но не атакуват града директно, а му налагат морска блокада. Вицекрал Хосе де ла Серана се евакуира от Лима през 1821 г. заедно с роялистката армия, и това е годината в която Вицекралство Перу става независима държава. Годините след извоюването на независимостта са последвани от голяма стагнация, но износът на гуано води до бързото развитие на града и модернизацията му през 1850 г. По време на Тихоокеанската война през 1879 – 1883 г. чилийските войски нападат Перу и влизат победоносно в перуанската столица, разрушавайки и ограбвайки редица библиотеки, архиви и музеи. След войната градът бързо е модернизиран и се появяват големите булеварди, опасващи историческия център-авенида „Такна“ и „Абанкай“.
География
Разположен е в крайморската низина, в подножието на Андите. Градският район покрива около 800 km2. Теренът е равен, с изолирани хълмчета. Градският център се намира на 15 km от бреговете на река Римак, която е жизненоважен ресурс за града, тъй като нейните води се превръщат в питейна вода и захранват водноелектрическите централи, захранващи града. Лима е един от най-големите градове в Латинска Америка и третият най-голям пустинен град в света след Карачи и Кайро.
Климат
Лима има мек климат, въпреки че е разположен в пустинята. Близостта на града до хладните води на Тихия океан води до температури, които са доста по-ниски от очакваното за тропична пустиня. Температурите рядко падат под 12 °C и рядко се качват над 29 °C. Лятото е от декември до април, а зимата – от юни до октомври. Останалите месеци са преходни. Летата са слънчеви, топли и задушни. Сутринта покрай морето се образуват мъгли, а следобед или вечерта се появява висока облачност. Зимите са сиви, ветровити и влажни. Продължителната облачност не е рядкост. Все пак, температурната амплитуда по това време на годината е много малка. И докато относителната влажност е висока, валежите са много малко, поради здравата атмосферна стабилност в региона.
Население
В Лима живее около 28,42% от населението на Перу, като броят на жителите в градската агломерация е 9 562 280 (по данни от преброяването от 2017 г.). Това е и вторият най-голям град в Южна Америка по градско население след Сао Пауло. Населението включва сложна смесица от расови и етнически групи. Метисите със смесено индианско и европейско потекло са най-голямата етническа група. Белите перуанци са втората най-голяма група. Много от тях имат испански, италиански или немски корени. Сред малцинствените групи попадат индианските народи аймара и кечуа, афроперуанци, евреи, китайци и японци. Към днешна дата, Лима има най-голямата китайска общност в Латинска Америка.
48,7% от население на града са мъже, а 51,3% – жени. Градът е сравнително „млад“ – 24,3% от жителите са на възраст 0 – 14 години, 27,2% са на възраст 15 – 29 години, 22,5% – 30 – 44 години, 15,5% – 45 – 59 години и 10,6% – над 60 години. Миграцията към Лима от останалите части на Перу е голяма. Средният растеж на населението му е 1,57% годишно. Около 12,8% от гражданите живеят под прага на бедността.
Икономика
Лима е промишленият и финансовият център на страната. В града се намират седалищата на много национални компании и хотели. Той е отговорен за над 2/3 от промишленото производство на Перу. В остойностите на града са разположени около 7000 фабрики. Произвеждат се химикали, рибни продукти, кожени изделия и масла.
Индустриализацията на града започва през 1930-те години. Към края на 1950-те години вече 70% от потребителските стоки в Перу се произвеждат в столицата.
Пристанището Калао е един от главните центрове за риболов в Южна Америка, изнасяйки 20,7 милиона тона товари през 2007 г. Изнасят се главно масла, стомана, сребро, цинк, памук, захар и кафе.
Към 2003 г. Лима генерира 53% от БВП на страната. Повечето чуждестранни фирми се установяват тук. През 2006 г. стоковата борса на Лима нараства със 185,24%, а през 2007 г. – със 168,3%, което я прави една от най-бързо растящите стокови борси в света.
Транспорт
Лима се обслужва от международно летище Хорхе Чавес в Каляо. Това е най-голямото летище в страната и четвъртото най-голямо в Латинска Америка. Лима е и важна спирка на автомобилната Панамериканска магистрала. Градът е свързан с общо три магистрали. Водният транспорт също се осъществява чрез Каляо. Лима е свързан и с железопътната мрежа на страната.
Що се отнася до градския транспорт, според проучване от 2012 г., мнозинството от гражданите използват градски транспорт (75,6%), докато едва 12,3% използват личната си кола, мотоциклет или такси. Мрежата на градския транспорт е съставена от 652 маршрута, обслужвани от автобуси и микробуси. Все пак, тя не е организирана и се характеризира с неформалност. Услугите се изпълняват от 464 частни компании, които почти не се регулират от местната власт. Задръстванията са чести и големи, особено в пикови часове.
Лимският метрополитен разполага с 26 станции, отстоящи средно на 1,2 km една от друга. Той е обслужван от 24 влака с по 6 вагона, всеки от които побира 233 души. Метрото започва експлоатация през декември 2012 г. и превозва средно по 78 224 души на ден.