Лече

Лече е град в Южна Италия и столица на провинция Лече, с второто най-голямо население в регион Пулия. 
Намира се на полуостров Салентин, в петата на италианския полуостров, и е на повече от две хиляди години.
Заради богатата си барокова архитектура, Лече е наричан "Южната Флоренция". „Камъкът от Лече“ — особен вид варовик — е един от основните стоки за износ на града, тъй като е много мек и обработваем и следователно е подходящ за скулптури. Лече също е важен селскостопански център, главно заради производството на зехтин и вино, както и индустриален център, специализиран в керамиката.
В Лече се намира Университетът на Саленто.
История
Според легендата по време на Троянската война е съществувал град, наречен Сибар, основан от Месапиите. Завладян е от римляните през 3 век пр.н.е., получавайки новото име Lupiae.
При император Адриан (2 век сл. Хр.) градът е преместен на 3 километра (2 мили) на североизток, приемайки името Лицея или Литиум. Лече имаше театър и амфитеатър и беше свързан с пристанището Адриан (сегашното Сан Каталдо). Смята се, че Оронтий от Лече, местно име Sant'Oronzo, е служил като първия християнски епископ на града и е покровител на Лече.
След падането на Западната Римска империя Лече е разграбен от остготския крал Тотила в Готските войни. Той е възстановен под римско управление през 549 г. и остава част от Източната империя в продължение на пет века, с кратки завоевания от сарацини и лангобарди.
След норманското завоевание през 11-ти век, Лече си възвръща търговското и политическо значение (граф Танкред от Лече е последният нормански крал на Сицилия), процъфтява при последвалото управление на Хохенщауфен и Анжуйн. Графство Лече е един от най-големите и важни феоди в Кралство Сицилия от 1053 до 1463 г., когато е присъединено директно към короната. От 15-ти век Лече е един от най-важните градове в Южна Италия и от 1630 г. е обогатен със скъпоценни барокови паметници. За да се предотврати нахлуването на османците, нова линия от стени и замък са построени от Карл V (който също е бил император на Свещената Римска империя) през първата половина на 16 век. През 1656 г. в града избухва чума, която убива хиляда жители.
През 1943 г. изтребителните самолети, базирани в Лече, помогнаха за поддръжката на изолирани италиански гарнизони в Егейско море по време на Втората световна война. Тъй като бяха забавени от съюзниците, те не можаха да предотвратят поражение. През 1944 и 1945 г. далечни бомбардировачи B-24 от 98-ма група тежки бомбардировачи, прикрепени към 15-та армейска авиация на САЩ, са базирани в Лече, откъдето екипажите изпълняват мисии над Италия, Балканите, Австрия, Германия и Франция.
Основни забележителности
Църкви и религиозни сгради
Църквата на Светия кръст: строителството на Chiesa di Santa Croce) е започнало през 1353 г., но работата е спряна до 1549 г. и е завършена едва през 1695 г. Църквата има богато украсена фасада с животни, гротескни фигури и зеленчуци и голям прозорец-роза. До църквата е правителственият дворец, бивш манастир.
Катедралата в Лече: църквата първоначално е построена през 1144 г., възстановена през 1230 г., след това напълно реставрирана през 1659–70 г. от Джузепе Зимбало, който също така е построил пететажната 70-метрова (230 фута) камбанария с осмоъгълна лоджия.
Сан Николо и Каталдо: църквата е пример за итало-нормандска архитектура. Основан е от Танкред от Сицилия през 1180 г. През 1716 г. фасадата е преустроена с добавяне на множество статуи, но запазвайки оригиналния романски портал. Стенописите са изписани през 15-17 век.
Манастир Целестин: построен (1549–1695) в бароков стил от Джузепе Зимбало. Дворът е проектиран от Габриеле Рикарди.
Санта Ирина: тази църква е поръчана през 1591 г. от театинците и е посветена на Света Ирина. Архитектът е Франческо Грималди). Има голяма фасада, показваща различни стилове в горната и долната част. Над портала стои статуя на Св. Ирина (1717 г.) от Мауро Маниери. Интериорът е в план на латински кръст и е доста трезвен. Главният олтар е копие на Архангел Михаил от Гуидо Рени. Високият олтар има Пренасяне на Светия ковчег от Оронзо Тисо. В десния трансепт е един от най-големите олтари в Лече, посветен на Свети Кайетан (1651 г.). Наблизо е олтарът в стил рококо на Свети Андрей Авелино. Също така от средата на 17-ти век е олтарът на Свети Оронтий от Франческо Антонио Зимбало, последван от олтара на Света Ирина с платно от Джузепе Верио (1639), девет бюста на светци, съдържащи мощи и голяма статуя на светеца. Олтарът на Свети Стефан има Убиването с камъни на Свети Стефан от Верио.[13]
Сан Матео: тази църква е построена през 1667 г. Има типичен бароков стил за Централна Италия. Има две колони на фасадата, само едната от които е украсена, макар и частично. Според местна легенда ревнивият дявол убил скулптора, преди той да успее да завърши творбата.
Санта Мария дели Анджели
Санта Киара: тази църква е построена през 1429–1438 г., преустроена през 1687 г.
San Francesco della Scarpa: известна като „църквата без фасада“, тъй като последната е била разрушена при реставрациите през 19 век. Най-древният участък датира вероятно от 13-14 век; интериорът е на плана на гръцкия кръст. Забележителни са няколко барокови олтара и голяма статуя на Свети Йосиф.
Други сгради
Колона от статуя на Свети Оронзо: (покровител на Лече) е дадена на Лече от град Бриндизи, тъй като се смяташе, че Свети Оронзо е излекувал чумата в Бриндизи. Колоната е една от двойката, които отбелязват края на Апиевия път, главният път между Рим и Южна Италия.
Torre del Parco ("Кулата на парка"): е един от средновековните символи на Лече. Построен е през 1419 г. от тогавашния 18-годишен Джовани Антонио Дел Балцо Орсини, принц на Лече. Кулата, стояща на повече от 23 метра (75 фута), е заобиколена от ров, в който са били отглеждани мечки (хералдическият символ на Orsini del Balzo). Целият комплекс е бил седалище на трибунала на Орсини и на монетен двор, а след смъртта на Джовани Антонио става резиденция на испанските вицекрале.
Палацо Седиле: е построен през 1592 г. и е бил използван от местния съвет до 1852 г.
Замъкът на Карл V: построен през 1539–49 г. от Джан Джакомо дел'Акая. Има трапецовиден план с ъглови бастиони. Той е прикрепен към операта Politeama Greco, открита на 15 ноември 1884 г.
Триумфалната арка (Arco di Trionfo, обикновено наричана Porta Napoli, „Неаполитанската порта“), която е една от трите порти за влизане в историческия градски център на Лече, издигната през 1548 г. в чест на Карл V. Тя замени по-стара порта, Porta S. Джусто, която според традицията лежеше над гроба на едноименния светец. Също така построени върху съществуващи средновековни порти са сегашните Porta San Biagio („Портата на Св. Блез“) и Porta Rudiae, които са другите две порти към историческия център на град Лече. И двете са в бароков стил, като последната има статуята на Свети Оронцо на върха и митологични фигури отстрани.
Palazzo dei Celestini: сега седалище на провинция Лече. Построен е през 1659–1695 г. и е проектиран от Джузепе Зимбало.
Градският обелиск: издигнат през 1822 г. в чест на Фердинанд I от Двете Сицилии.