Ефес

Ефес (лат. Ephesus, гр. Ἔφεσος, турски Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, недалеч от турския бряг на Егейско море. В античността е бил на самия бряг, който с времето се е отдалечил в страна на морето.

Селището е известно още през 2 хилядолетие пр. н.е. от тексти на хетитите и изглежда е идентично с Апаса – важен център на хетитите и микенската култура. Около 10 в. пр. н.е. започват да се заселват йонийски гърци.

До превземането на града от царя на Лидия Крез през 560 г. пр.н.е. Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с храма на Артемида (Артемизион) – едно от седемте чудеса на древния свят, построен на ново и през 296 г. пр.н.е. от царя на Тракия Лизимах преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189 пр.н.е. до 133 пр.н.е. влиза в състава на Пергамонтското царство, а след 133 г. пр. н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.

В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес ("Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?" // Деяния на апостолите19:35), както и с "Послание на св. ап. Павел до Ефесяни". Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви ("До ангела на ефеската църква" // Откровение на Йоан 2:1-7). Съществува легенда, че след Възнесение Христово Св. Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.

През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, а през 449 г. там се състоява т.нар. «разбойнически» събор. До днес са запазени 85 м от сградата и кръщелния купол на църквата Св. Богородица, в която са се състояли съборите. Ефес губи значението си през византийско време, преди всичко заради отдръпването на морето от пристанището. През 1090 г. , малко преди Първия кръстоносен поход, Ефес е превзет от селджуките. Близко до града, по време на османите, е основано селището Аясолук (Ayasoluk), преименувано по-късно на Селджук (Selçuk).