Неапол

Неапол (гръцки: nea polis = нов град; италиански Napoli) след Рим и Милано е третият по големина град в Италия.
Обща информация
Неапол е италиански град с 960 177 жители, столица на провинция Неапол и на региона Кампания. Нарежда се на трето място по население след Рим и Милано. Метрополисът на Неапол, който се състои от столицата и 172 други общини, наброява население от 4 434 136 жители. Разположен е почти централно на едноименния залив между Везувий и вулканичната област на Кампи Флегрей. Неговото голямо артистично и архитектурно наследство е защитено от Юнеско, която в 1995 включва историческия център на Неапол, най-широкия в Европа, между местата на световното хуманитарно наследство. Основан е между IX и VIII век пр.Хр. от гръцки колонизатори, по-късно е наново издигнат като Неаполис в края на VI в. и началото на V в.пр. Хр и се нарежда между главните градове на Велика Гърция. В своята почти трихилядолетна история Неапол попада последователно под дълги и многобройни чуждестранни владения, тъй като покрива една важна позиция за Италия и Европа. След Римската империя, през VII в. градът формира автономно херцогство, независимо от Византийската империя; впоследствие, през XIII в. за приблизително 600 години става столица на Неаполитанското кралство. От Неапол, в началото на XV в., под водачеството на Ладислао I ди Дурацо, тръгва първото усилие за обединение на Италия; впоследствие градът се превръща в политически център на Арагонската империя. Поради исторически, художествени, политически и географски причини става, от късното Средновековие до Обединението, един от главните културни центрове, наравно с другите европейски столици. Вече като столица на Кралството на двете Сицилии, след присъединяването към Кралство Италия, градът и най-общо казано цялата южна част на Италия, претърпяват относителен социално-икономически упадък. В Неапол се намира Вила Роузбъри, една от трите официални резиденции на Президентството на Републиката. Източник: //it.wikipedia.org/wiki/Napoli
География
Градът е главен административен център на областта (регион) Кампания и едноименната провинция Неапол. Разположен е живописно край Неаполитанския залив. Населението на града е 963 357 жители към 30 септември 2009 г.
История
През античността
Неапол вероятно е бил основан от жителите на тогавашната гръцка колония Куме (Cumae) приблизително през 750 г. пр.н.е. На няколко километра от Куме бива построен друг град - Партеноп (сег. възвишение в средата на Неапол Pizzofalcone). След заселването Партеноп се разширява до подножието на планината и старият град приема името Неапол (от гръцки nea poli – нов град). Скоро Неапол започва да се смята за един от най-проспериращите градове в Магна Греция (латински Magna Graecia — „Велика Гърция“, от гръцки Μεγάλη Ελλάς, Мегали Елас). Сключеният договор за съюз с тогава разрастващия се Рим през 326 г. пр.н.е., довел до една относителна независимост. Но по време на римските граждански войни 88 - 82 г. пр.н.е. Неапол бива присъединен към Римската империя като зависима провинция от римския държавник Луций Корнелий Сула.
В Римската империя той е играел относително малка роля, но точно тогава гръцкото население все повече и повече намалявало за сметка на латините, докато накрая към средата на 300 г. то бива напълно претопено от етническа и културна гледна точка. Както в столицата, така и в Неапол, раннохристиянските общности биват периодично подлагани на преследвания и гонения. Те често са се укривали в катакомбите, които са им служили като място за събрания, за погребения и за разучаване на техния култ. Това положение се променя едва през 313 г. с помощта на Миланския едикт. Катакомбите са запазени и до днес и могат да бъдат видени и разгледани. Последният западноримски император Ромул Августул бива свален от престола и през 476 г. изпратен “в пенсия” вероятно близо до Неапол.
Паметници и туристически забележителности
Неапол е един от световните градове с най-голяма гъстота на културни ресурси и паметници, които свидетелстват за неговата историческа и художествена еволюция. Историческият център, включен в списъка на световното културно наследство на Юнеско, е резултат на застъпването на архитектурни стилове, като обхваща приблизително 2800 години история и наследство на различни цивилизации - фактори, допринесли за една универсална стойност без еквивалент. Върху една относително малка територия се намират голям брой замъци, кралски резиденции, величествени сгради, исторически църкви, останки от класическата епоха. Можете да се възхитите на наследството на тази хилядогодишна история в целия град и околностите му. Все пак, слабото разработване и липсата на средства за евентуална реставрация, водят до разруха или упадък на част от това наследство (има повече от 160 църкви в историческия център с тежки структурни проблеми, сгради, а също така фонтани, обелиски, антични архитектурни обекти и др.). За да се справят с тази спешна ситуация, много граждански организации търсят намесата на Юнеско. Също така, въпреки постоянния ангажимент на асоциациите за защита на неаполитанското наследство, които навременно уведомяват компетентните органи за най-критичните ситуации, случаите на разруха засягат също и различни обекти извън центъра на Неапол.
Религиозна архитектура
Християнските катакомби, изградени отвъд стените представляват първите свидетелства за изкуството, историята и архитектурата на християнски Неапол, и в продължение на векове характеризират социално-религиозния живот на града. Различните чуждестранни владичества, които характеризират историята на Неапол, повлияват значително върху религиозната обстановка в града, както в случая с Анжуйското и Арагонското царуване; в следващите векове градът бива здраво свързан с католическата реформа, под владичеството на испанските Хабсбурги. През XVII в. имало стотина конвенти и манастири, а църквите през XVIII в. били около 500, заради което градът печели името градът на 500-те купола. В по-модерни времена, през периода на Възстановяването, земетресенията и най-вече 181-та бомбардировки на Втората световна война, броят на неаполските църкви намалява с повече от 60. Днес Неапол продължава да притежава най-големият в света брой църкви, манастири и други религиозни обекти. Дори и да вземем предвид само исторически значимите църкви, броят им е особено висок, те достигат 448 броя. Много са забранените църкви, със затворени от векове врати или изоставени без надзор, но също така често приютяващи работи с висока художествена стойност (като например църквата Santa Maria della Sapienza на Виа Константинополи, в която се намират картини на Лука Джиордано и богат бароков интериор). Сред най-важните църкви на града заслужават да се отбележат: la Basilica di Santa Chiara, la Cattedrale, la Chiesa dei Girolamini, la Chiesa del Gesù Nuovo (или Trinità Maggiore), San Francesco di Paola, la Basilica santuario di Santa Maria del Carmine Maggiore, la Basilica di Santa Maria della Sanità, la Chiesa di Sant'Agostino alla Zecca (o Sant'Agostino Maggiore), la Chiesa di San Domenico Maggiore и la Chiesa di San Giovanni Maggiore. С висока архитектурна стойност, и един от най-добрите примери за барокова архитектура, е църквата la Certosa di San Martino.