Отранто

Отранто е крайбрежен град, пристанище и община в провинция Лече (Пулия, Италия), в плодороден регион, известен някога с породата си коне. 
Това е едно от I Borghi più belli d'Italia („Най-красивите села в Италия“).
Намира се на източното крайбрежие на полуостров Саленто. Проливът Отранто, на който градът дава името си, свързва Адриатическо море с Йонийско море и разделя Италия от Албания. 
Пристанището е малко и има слаба търговия.
Фарът Faro della Palascìa, на около 5 километра (3 мили) югоизточно от Отранто, бележи най-източната точка на италианския континент.
На около 50 километра (31 мили) на юг се намира носът Санта Мария ди Леука (наричан така от древни времена заради белите си скали, leukos е гръцки за бяло), югоизточният край на Италия, древният Promontorium Iapygium или Sallentinum. Районът между този нос и Отранто е гъсто населен и много плодороден.
Районът, който се намира между Отранто и Санта Мария ди Леука, е част от Регионалния природен крайбрежен парк на „Коста Отранто – Санта Мария ди Леука и Боско ди Триказе“, обявен от регион Пулия през 2008 г. Тази територия има множество природни и исторически забележителности като като Ciolo, което е скалист залив.
История
Отранто заема мястото на древногръцкия град Magna Graecia Hydrus, известен също като Hydrunton, Hydronton или Hydruntu. Отранто е бил град от месапийски произход, който във войните на Пир и Ханибал е бил на страната на Рим.
В римско време е бил град. Тъй като е най-близкото пристанище до източното крайбрежие на Адриатическо море, то може би е било по-важно от Брундизиум (днес Бриндизи), при римските императори като точка за качване на Изтока, като разстоянието до Аполония (в днешна Албания ) беше по-малко, отколкото от Brundisium.
През 8 век за известно време е бил владение на херцог Арекис II от Беневенто.
На 17 август 928 г. градът е разграбен от фатимидска флота под Сабир ал-Фата. Жителите му били отведени в Северна Африка като роби. Той остава в ръцете на византийските императори, докато не е сред последните градове на Пулия, които се предават на норманеца Робърт Гискар през 1068 г., а след това става част от Княжество Таранто. През Средновековието евреите са имали там училище.
Основни забележителности
Основните забележителности на Отранто включват:
Castello Aragonese (Замъкът), подсилен от император Фридрих II и възстановен от Алфонсо II от Неапол през 1485–98 г. Има неправилен план с пет страни, с ров по целия периметър. Първоначално е имал един вход, достъпен през подвижен мост. Кулите включват три цилиндрични и бастион, наречен Punta di Diamante („Диамантената глава“). На входа е изобразен гербът на император Карл V.
Катедралата, осветена през 1088 г., дело на граф Роджър I, украсена по-късно (около 1163 г.), от епископ Йонатас, с мозаечен под; има розов прозорец и страничен портал от 1481 г. Интериорът, базилика с кораб и два кораба, съдържа колони, за които се твърди, че идват от храм на Минерва и фина мозаечна настилка от 1166 г., с интересни изображения на месеците, теми от Стария завет и други.[7] Костите и мощите на мъчениците от Отранто, загинали при обсадата от 15-ти век, обграждат главния олтар. Църквата има крипта, поддържана от 42 мраморни колони. Същият граф Роджър основава тук и базилиански манастир, който при игумен Никита става място за обучение; библиотеката му беше почти цялата закупена от Висарион.
Църквата Сан Пиетро с византийски стенописи.
Катакомбите на Торе Пинта.
Идро, малка река, от която произлиза топонима Отранто.