Църквата Свети Димитър

„Свети Димитър“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου) е най-голямата православна църква в град Солун, Гърция. Сградата е петкорабна базилика, изградена в 313 – 323 година, в която се пазят мощите на свети великомъченик Димитър, патронния светец на Солун. В църквата се намират едни от най-добрите образци на мозаечната религиозна живопис. От 1988 година е част от обектите на световното наследство на Юнеско като част от Раннохристиянските и византийските паметници в Солун. Криптата на църквата е музей.
История
Византийски период
Свети Димитър Солунски е роден в Солун през 280 година и умира като мъченик за християнската вяра през 303 година. Когато император Константин Велики преустановява преследванията срещу християните, на мястото на затвора на Свети Димитър (по друга версия – над гроба му) в 313 – 323 година е построена малка църква.  След сто години, в 412 – 413 г. илирийският велможа Леонтий в памет на избавлението му от паралич, построява първата голяма църква (трикорабна базилика) между руините на античните терми и стадиона. Олтарната част на църквата е разположена над предполагаемото място на гроба на светеца и при строителството са открити неговите мощи, тайно погребани там, според житието му от солунските християни в 306 година. От стария са запазени само някои архитектурни елементи и художествена мозайка.
Според друга версия първата базилика, посветена на Свети Димитър, е построена в Солун едва в V век (има различия във версиите – в началото или в последната четвърт). Тази датировка е свързана с версията за зараждане на култа към Свети Димитър в град Сирмиум (днешна Сремска Митровица в Сърбия), от където неговите мощи са пренесени в Солун или завземането на града от Атила в 441 година, или от аварите в 582 година, но последното предположение е оспорено от археолозите, провеждащи разкопки в базиликата.
Църквата пострадва от пожар през царуването на император Ираклий (вероятно между 628 – 634 година), но е бързо възстановена и е разширена до петкорабна базилика.  В този пожар пострадва сребърният киворий (балдахин), стоящ в средата на централния кораб на базиликата.
Киворият имал шестоъголна основа, глухи стени и покрив, увенчан с кръст. Вътре имало сребърно ложе с изображение на лика на светеца. Вярващите могли да влизат вътре и да палят пред него свещи. Описанието на кивория е направено от солунския архиепископ Йоан в средата на VII век, а негово изображение е имало на мозайката на северната колонада на базиликата (известно единствено от акварелите на английския архитект Уолтър Сайкс Джордж.
След този пожар са направени последните строителни работи, които придават на базиликата съвременния ѝ вид. В този период са направени и част от мозайките, украсяващи базиликата. Окончателно интериорът на базиликата се оформя към средата на IX век.
От богослуженията в солунските храмове, включително и за провеждащите се в базиликата „Святи Димитър“ пише Йоан Камениат в своя труд „За превземането на Солун“, посветен на превземането и ограбването на града от арабите в 904 година (базиликата тогава не пострадва):
„          …не им отстъпва и храмът, споменат вече от мен, посветен на достославния и венчан за победата мъченик Димитър, поставен там, където той извършил свети подвизи и възприел победна награда. Събирайки народа по ред на настъпващите празници в своите стени, тези храмове даряват на идващите неизказано блаженство и духовна наслада. Във всеки има свои священници, които извършват богослужението и групи четци, които изпълняват службените песнопения. Редуващи се в захващането на словата на химните и съпровождащи тези звуци с движения на ръцете, този многогласен и сладостен сонм и очарова взора с великолепието на блестящите ризи, и услаждава слуха с изкусно псалмоление.
В 1185 година, когато Солун е завладян от норманите, базиликата е разграбена, а гробницата на Свети Димитър – осквернена (вижте раздела Реликви на Свети Димитър).
В края на XIII век към базиликата е добавена пристройка, посветена на преподобния Евтимий, построена във формата на малка трискатна базилика. Пристройката е била изписана в 1303 година, но фреските не са се съхранили.
Османско владичество
След завладяването на Солун от османските турци в 1430 година, базиликата е оставена на християните. Предаването ѝ е скрепено с тържествена церемония, проведена от султан Мурад II, който, по думите на византийския историк Дука, пренесъл в жертва овен и заповядал да се остави храма в разпореждане на християните,  но всички украшения на храма и гробницата на Свети Димитър са унищожени от турците, а храмът е напълно разграбен.
В 1493 година църквата е превърната в джамия. В този период за християните е съхранен достъпът до кенотафа на Свети Димитър, разположен в неголяма пристройка в западната част на левия кораб, където е направен отделен вход. Тогава фреските и мозайките на храма са скрити с гипсова измазка и нови стени.
Съвременно състояние
Базиликата остава мюсюлмански храм до 1912 г., когато в хода на Балканската война в Солун влизат гръцки части. Храмът практически напълно изгаря при пожара от 1917 година. Разрушенията започват да се възстановяват в 1926 година, като в хода на реставрацията е открит вход към криптата, а под олтара съд, предполагаемо с кръвта на великомъченик Димитър. Също така са разчистени запазилите се фрески и мозайки. При пожара от 1917 година силно пострадват и покривът, и мраморната облицовка на стените и все пак са запазени редица мозаични платна, които продължават да украсяват стените на базиликата. Част от мозайките са положени в криптата, превърната в музей. При реставрацията максимално са използвани старите колони, запазена е старата настенна облицовка на вътрешните страни на арките и на стените над тях. Подът при реставрацията е направен от цветни камъни и мрамор, покривът е направен наново от бетон, но запазва външния вид на безтаванен дървен покрив, характерен за елинистическите раннохристиянски базилики.
Реставрационните работи са завършени и на 26 октомври 1949 година е извършено ново освещаване на църквата и тя става действаща с редовни богослужения. Достъпът в базиликата и в археологическия музей в криптата ѝ е свободен. В базиликата, освен мощите на Свети Димитър, се пазят и мощите на Анисия Солунска (сребърната ракла е разположена недалеко от амвона).
В днешен Солун базиликата е разположена в историческия център, до археологическия комплекс на античната агора, на пресечката на улиците „Селевкос“ и „Агиос Димитриос“.
В 2003 година в гробница, построена при входа на базиликата, е погребан солунският митрополит Пантелеймон II (Хрисофакис), с чиито усилия в храма са върнати мощите на Свети Димитър.
Базиликата, построена на мястото на мъченичеството на Свети Димитър, от самото си основаване е хранилище на реликви, свързани с този светец. Първоначално, централно място в култа на Свети Димитър заема киворият, който в житията и чудесата на светеца се описва като мястото, откъдето светецът общува с вярващите. По-късно фокусът се измества към почитането на мощите на светеца, които от средата на XI век са почитани като мироточиви.