Вашата оценка
Кобе
Кобе (на японски: 神戸市, по английската Система на Хепбърн: Kōbe-shi, Кобе-ши) е 6-ият по население град в Япония, административен център на префектура Хього.
География
Разположен в южната част на остров Хоншу на брега на Вътрешно японско море, градът е част от метрополиса Кейханшин, включващ още Осака и Киото. Населението на града е 1 544 767 жители (2011 г.), а общата площ – 552.23 км². В града живеят 45 000 чужденци от над 100 държави.
В Кобе са централните офиси за Япония или Азия на известни международни компании като Нестле и Проктър анд Гембъл, а също така и на известни японски фирми като Кавазаки, Асикс и Кобе Стийл.
История
Историята на Кобе е неизменно свързана с развитието му като пристанищен и търговски град. Според древните японски хроники Нихон Коки, още през 8 век на това място е съществувал пристан известен под името Овада-но-томари (на японски: 大和田泊). Според съставеното от Миоши Киоцура през 914 г. държавно проучване Икенфуджи, Овада-но-томари бил един от петте порта, изградени от будисткия монах Даисоджо Гьоки по линията Сецу – Харима[1] . В края на периода Хейан (1173 г.) Овада-но-томари е доизграден и разширен от Тайра-но-Киомори, основателя на клана Хейке и пристанището се превръща в център на търговията с китайската династия Сун. През 1180 година, под влиянието на Киомори, императорския двор се измества от Киото във Фукухара – район, намиращ се непосредствено до Овада-но-томари в подножието на планината Рокко. Макар че още същата година императорския двор се връща обратно в Киото, за период от 5 месеца Фукухара служи като столица на Япония.
След смъртта на Киомори и поражението на клана Хейке във войната Генпей изграждането на пристанището е временно преустановено. В началото на периода Камакура (1198 г.), след петиция на будиския монах Чоген от храма Тодайджи, шогуната отпуска средства за реконструкция.[1] По същото време името на пристанището е променено на Хього-но-цу (на японски: 兵庫津). Доброто му географско разположение върху основни транспортни пътища, както и близостта му до известните храмове Тодайджи и Кофукуджи спомагат за бързото му развитие и скоро то се превръща във важен център на вътрешната търговия в Япония. С настъпването на периода Муромачи, под патронажа на шогун Ашикага Йошимицу се възобновяват търговските и дипломатически контакти с Китай (династията Мин), както и с корейската династия Чосон.[3] По такъв начин Хього-но-цу отново си връща статуса на международно пристанище.
По време на войната Онин(1467 – 1477) района на сегашно Кобе, става сцена на многожество битки в резултат на което пристанището е опожарено и запада за следващите 100 години. В началото на периода Азучи-Момояма областта става част от васалния имот на Икеда Цунеоки. През 1581 г. той изгражда в близост до пристанището замъка Хього, около който постепенно започват да се оформят чертите на нов град.
С въведеното от шогуната Токугава новото административно деление през 1613 г., западната част на сегашния град заедно с пристанището Хього-но-цу минава към феодалното владение Амагасаки (Амагасаки-хан), източната част – към феодалното владение Акаши (Акаши-хан), а централната – под директното управлението на шогуната. Въведената политика на външна изолация на страната опрелят развитието на региона като вътрешно-търговски център за следващите две столетия. Хього-но-цу става част от морския търговски маршрут Нишимавари-коро, свързващ Вътрешно-японско море с Хокурику. Пристанището се е използвало и като междинна станция по сухоземния път Саигоку-каидо, свързващ Едо (днешно Токио) с Шимоносеки. През 1769 г. Хього-но-цу преминава в района под управлението на централната власт, а населението му по това време наброява около 20 000 души.
В резултата на договорите Ансей (1858 г.), под натиска на западните сили, шогуната Токугава изоставя изолационистката външна политика и решава да открие страната за международна търговия. Хього-но-цу е избрано за едно от петте места, откъдето да се осъществяват контактите с чуждите търговци. Бпоследствие, централната власт решава да изгради ново пристанище в малкото рибарско селище Кобе, намиращо се непосредствено Хього-но-цу. За да се бъде считано за нарушение на клаузите на договорите, новото пристанище е наименувано Хього и открива врати на 1 януари 1868 година. По същото време започва изграждането на специален жилищен квартал за чужденци (Кьорючи) между реките Икутагава и Уджигава. За кратко вереме се откриват много резиденции в западен стил (Иджинкан) в района на Китано, а в съседство на Кьорючи се заселват много китайци, които полагат основите на сегашния китайски квартал в Кобе (Нанкинмачи).
С настъпването на революцията Мейджи се премахва феодалната ханова система и се преминава към разделянето на територията на префектури, като Кобе и оклоноста стават част от префектурата Хього. През 1879 г. пристанището е преименувано на Кобе, а през април 1889, след обединяването на няколко селища е официално създаден град Кобе с население около 135 000 души и територия от 22 хил. км². Освен търговска дейност, в Кобе започва да се развива и тежката промишленост – най-вече корабостроителна и стоманодобивна. Участието на Япония в няколко войни по това време води и до увеличаване на поръчките за военноморския флот, което допълнително спомага за бързото развитие и индустриализиране на града. Така до началото на Втората световна война населението на града достига един милион души, а територията му се увеличава на 110 хил. км².
По времето на Втората световна война Кобе е подложен на масирани бомбардирован от американската авиация. Особено тежки са те на 17 март 1945 година, когато града е атакуван със запалителни бомби. Общият брой за загиналите от бомбардировките възлиза на 7491 души, а около 142 хил. домове са разрушени.[10] След края на войната е възприет план за възстановяване на Кобе, като в територията на града са включени част от съседните райони. Градът бързо се възстановява като международно пристанище и промишлен център и през 1958 територията му достига 529.58 хил. км², а населението отново преминава един милион души.
Въпреки икономическия бум, който преживява Япония по това време, Кобе изостава в развитието в сравнение с останалите големи градове най-вече заради ограничената територия, както и поради имиджа му на град на тежката промишленост. По тези причини, през втората половина на 20 век градската управа предприема мерки в тези насоки. Териториалния проблем е решен с изграждането на два изкуствени острова, а градът започва да се представя като център на културата и модата. Икономическият фокус се премества върху развитието на високотехнологични отрасли, международните връзки и търговия, като в началото на 90-те Кобе се превръща в едно от най-големите по натовареност пристанищта в света и номер едно в Япония.
На 17 януари 1995 Кобе е разтърсен от голямото земетресение Ханшин-Аваджи със степен 6.9 по скалата на Рихтер. В резултат на земетресението загиват 6434 души, а над 300 000 души остават без покрив. Тежко е засегната и пристанищната част на града. Въпреки реконструкционните работи, пристанището не успява да възстанови напълно предишния обем си дейност към 2009 г. е едва четвъртия по натовареност порт в Япония] В памет на загиналите в земетресението всяка година в началото на декември се организира светлинното шествие Луминарие.
География
Кобе се намира в югозападната част на остров Хоншу. Градът е разположен в тясната ивица между планината Рокко на север и Вътрешно Японско море на юг. Протокът Акаши разделя Кобе от остров Аваджи на югозапад, а на изток се намира Осакския залив.
Климат
Климата в Кобе е умерен, като планината Рокко спира ветровете от север, а нос Вада – ветровете от запад. През зимата времето е сухо и рядко вали дъжд или сняг, а температурите почти не падат под нулата. Дъждовния период започва от края на май и продължава до началото на юли, а лятото е горещо и влажността е висока. В началото на септември започва сезона на тайфуните, макар че в Кобе силата им не е голяма поради отдалечеността на града от Тихия океан.
Население
Към 1 януари 2011 населението на Кобе по изчисления на градската управа е 1 544 767, а броя на домакинствата е 684 925. Градът е силно урбанизиран с 2974 души/км² (при средно за страната – 847 души/км²). Към 2009 година в града са регистрирани 44 455 чужденци, като сред тях най-голям е броя на корейците – 20 952, следвани от китайци – 14 105 и виетнамци – 1430.
Икономика
Кобе е част от индустриалния регион Ханшин. Основни отрасли за града са корабостроителството, тежкото машиностроение и стоманодобивната промишленост. Важна за града е и ролята на търговията, като пристанище Кобе се нарежда на четвърто място в Япония по брой на обработени контейнери. Кобе е световноизвестен и със своето телешко месо, приготвяно от специална порода добитък.
По данни от 2007 година, номиналния БВП на град Кобе е 6.15 трилиона йени, като реалния БВП за същата година (по цени от 2000 г.) се равнява на 6.68 трилиона йени.[17] Средният доход на глава от населението за Кобе за 2007 г. възлиза на 3.05 милиона йени при среден доход за страната – 2.93 милиона йени. Безработица в Кобе към март 2010 е била 4,9%
География
Разположен в южната част на остров Хоншу на брега на Вътрешно японско море, градът е част от метрополиса Кейханшин, включващ още Осака и Киото. Населението на града е 1 544 767 жители (2011 г.), а общата площ – 552.23 км². В града живеят 45 000 чужденци от над 100 държави.
В Кобе са централните офиси за Япония или Азия на известни международни компании като Нестле и Проктър анд Гембъл, а също така и на известни японски фирми като Кавазаки, Асикс и Кобе Стийл.
История
Историята на Кобе е неизменно свързана с развитието му като пристанищен и търговски град. Според древните японски хроники Нихон Коки, още през 8 век на това място е съществувал пристан известен под името Овада-но-томари (на японски: 大和田泊). Според съставеното от Миоши Киоцура през 914 г. държавно проучване Икенфуджи, Овада-но-томари бил един от петте порта, изградени от будисткия монах Даисоджо Гьоки по линията Сецу – Харима[1] . В края на периода Хейан (1173 г.) Овада-но-томари е доизграден и разширен от Тайра-но-Киомори, основателя на клана Хейке и пристанището се превръща в център на търговията с китайската династия Сун. През 1180 година, под влиянието на Киомори, императорския двор се измества от Киото във Фукухара – район, намиращ се непосредствено до Овада-но-томари в подножието на планината Рокко. Макар че още същата година императорския двор се връща обратно в Киото, за период от 5 месеца Фукухара служи като столица на Япония.
След смъртта на Киомори и поражението на клана Хейке във войната Генпей изграждането на пристанището е временно преустановено. В началото на периода Камакура (1198 г.), след петиция на будиския монах Чоген от храма Тодайджи, шогуната отпуска средства за реконструкция.[1] По същото време името на пристанището е променено на Хього-но-цу (на японски: 兵庫津). Доброто му географско разположение върху основни транспортни пътища, както и близостта му до известните храмове Тодайджи и Кофукуджи спомагат за бързото му развитие и скоро то се превръща във важен център на вътрешната търговия в Япония. С настъпването на периода Муромачи, под патронажа на шогун Ашикага Йошимицу се възобновяват търговските и дипломатически контакти с Китай (династията Мин), както и с корейската династия Чосон.[3] По такъв начин Хього-но-цу отново си връща статуса на международно пристанище.
По време на войната Онин(1467 – 1477) района на сегашно Кобе, става сцена на многожество битки в резултат на което пристанището е опожарено и запада за следващите 100 години. В началото на периода Азучи-Момояма областта става част от васалния имот на Икеда Цунеоки. През 1581 г. той изгражда в близост до пристанището замъка Хього, около който постепенно започват да се оформят чертите на нов град.
С въведеното от шогуната Токугава новото административно деление през 1613 г., западната част на сегашния град заедно с пристанището Хього-но-цу минава към феодалното владение Амагасаки (Амагасаки-хан), източната част – към феодалното владение Акаши (Акаши-хан), а централната – под директното управлението на шогуната. Въведената политика на външна изолация на страната опрелят развитието на региона като вътрешно-търговски център за следващите две столетия. Хього-но-цу става част от морския търговски маршрут Нишимавари-коро, свързващ Вътрешно-японско море с Хокурику. Пристанището се е използвало и като междинна станция по сухоземния път Саигоку-каидо, свързващ Едо (днешно Токио) с Шимоносеки. През 1769 г. Хього-но-цу преминава в района под управлението на централната власт, а населението му по това време наброява около 20 000 души.
В резултата на договорите Ансей (1858 г.), под натиска на западните сили, шогуната Токугава изоставя изолационистката външна политика и решава да открие страната за международна търговия. Хього-но-цу е избрано за едно от петте места, откъдето да се осъществяват контактите с чуждите търговци. Бпоследствие, централната власт решава да изгради ново пристанище в малкото рибарско селище Кобе, намиращо се непосредствено Хього-но-цу. За да се бъде считано за нарушение на клаузите на договорите, новото пристанище е наименувано Хього и открива врати на 1 януари 1868 година. По същото време започва изграждането на специален жилищен квартал за чужденци (Кьорючи) между реките Икутагава и Уджигава. За кратко вереме се откриват много резиденции в западен стил (Иджинкан) в района на Китано, а в съседство на Кьорючи се заселват много китайци, които полагат основите на сегашния китайски квартал в Кобе (Нанкинмачи).
С настъпването на революцията Мейджи се премахва феодалната ханова система и се преминава към разделянето на територията на префектури, като Кобе и оклоноста стават част от префектурата Хього. През 1879 г. пристанището е преименувано на Кобе, а през април 1889, след обединяването на няколко селища е официално създаден град Кобе с население около 135 000 души и територия от 22 хил. км². Освен търговска дейност, в Кобе започва да се развива и тежката промишленост – най-вече корабостроителна и стоманодобивна. Участието на Япония в няколко войни по това време води и до увеличаване на поръчките за военноморския флот, което допълнително спомага за бързото развитие и индустриализиране на града. Така до началото на Втората световна война населението на града достига един милион души, а територията му се увеличава на 110 хил. км².
По времето на Втората световна война Кобе е подложен на масирани бомбардирован от американската авиация. Особено тежки са те на 17 март 1945 година, когато града е атакуван със запалителни бомби. Общият брой за загиналите от бомбардировките възлиза на 7491 души, а около 142 хил. домове са разрушени.[10] След края на войната е възприет план за възстановяване на Кобе, като в територията на града са включени част от съседните райони. Градът бързо се възстановява като международно пристанище и промишлен център и през 1958 територията му достига 529.58 хил. км², а населението отново преминава един милион души.
Въпреки икономическия бум, който преживява Япония по това време, Кобе изостава в развитието в сравнение с останалите големи градове най-вече заради ограничената територия, както и поради имиджа му на град на тежката промишленост. По тези причини, през втората половина на 20 век градската управа предприема мерки в тези насоки. Териториалния проблем е решен с изграждането на два изкуствени острова, а градът започва да се представя като център на културата и модата. Икономическият фокус се премества върху развитието на високотехнологични отрасли, международните връзки и търговия, като в началото на 90-те Кобе се превръща в едно от най-големите по натовареност пристанищта в света и номер едно в Япония.
На 17 януари 1995 Кобе е разтърсен от голямото земетресение Ханшин-Аваджи със степен 6.9 по скалата на Рихтер. В резултат на земетресението загиват 6434 души, а над 300 000 души остават без покрив. Тежко е засегната и пристанищната част на града. Въпреки реконструкционните работи, пристанището не успява да възстанови напълно предишния обем си дейност към 2009 г. е едва четвъртия по натовареност порт в Япония] В памет на загиналите в земетресението всяка година в началото на декември се организира светлинното шествие Луминарие.
География
Кобе се намира в югозападната част на остров Хоншу. Градът е разположен в тясната ивица между планината Рокко на север и Вътрешно Японско море на юг. Протокът Акаши разделя Кобе от остров Аваджи на югозапад, а на изток се намира Осакския залив.
Климат
Климата в Кобе е умерен, като планината Рокко спира ветровете от север, а нос Вада – ветровете от запад. През зимата времето е сухо и рядко вали дъжд или сняг, а температурите почти не падат под нулата. Дъждовния период започва от края на май и продължава до началото на юли, а лятото е горещо и влажността е висока. В началото на септември започва сезона на тайфуните, макар че в Кобе силата им не е голяма поради отдалечеността на града от Тихия океан.
Население
Към 1 януари 2011 населението на Кобе по изчисления на градската управа е 1 544 767, а броя на домакинствата е 684 925. Градът е силно урбанизиран с 2974 души/км² (при средно за страната – 847 души/км²). Към 2009 година в града са регистрирани 44 455 чужденци, като сред тях най-голям е броя на корейците – 20 952, следвани от китайци – 14 105 и виетнамци – 1430.
Икономика
Кобе е част от индустриалния регион Ханшин. Основни отрасли за града са корабостроителството, тежкото машиностроение и стоманодобивната промишленост. Важна за града е и ролята на търговията, като пристанище Кобе се нарежда на четвърто място в Япония по брой на обработени контейнери. Кобе е световноизвестен и със своето телешко месо, приготвяно от специална порода добитък.
По данни от 2007 година, номиналния БВП на град Кобе е 6.15 трилиона йени, като реалния БВП за същата година (по цени от 2000 г.) се равнява на 6.68 трилиона йени.[17] Средният доход на глава от населението за Кобе за 2007 г. възлиза на 3.05 милиона йени при среден доход за страната – 2.93 милиона йени. Безработица в Кобе към март 2010 е била 4,9%
Екскурзии и почивки до Кобе
Календар
нашите оферти по месеци
Защо да пътуваш с Алоха Травел?
Алоха Травел ООД е създадена през 2013-та година и екипът ни е помогнал на хиляди клиенти да осъществят своето пътуване из целия свят!
Индивидуален подход в обслужването – ние сме тук, за да отговорим на всички твои въпроси преди и по време на твоето пътуване!
Имаме признанието на EU Business News за най-доверена туристическа агенция в България за 2024-та година! Ти също можеш да ни се довериш!
При нас ще откриеш офертите на най-големите туроператори, наши авторски програми, които няма да намериш другаде, както и турове, които сме готови да изготвим специално за теб!
Отзиви от клиенти
Запознах се с Мария и Елена през 2013 г. Работното ми място беше наблизо до тяхната агенция. И оттогава ,,Алоха" е моят водач по света. Организират...
Петя Пейчева
Благодаря Ви, получих специалното внимание, от което всеки човек има нужда! Препоръчвам Алоха като професионалисти, точни и коректни, Благодаря Ви, бъ...
Nadezda Milcheva
Благодарим ви Алоха Травел за чудесната почивка в Египет 19. - 26.11. 2022. Избрахме програмата "Перлите на Египет- Кайро и Хургада" и няма да крия,...
Miglena Hristova
Аз и съпругата ми избрахме Алоха травел за нашето
5-дневно пътуване до Малта /20-25.09.2025 г./ и останахме изключително доволни от програмата и създ...
Цветомир Цанков
Много добре организирана екскурзия/френската ревиера/с много ерудиран екскурзовод....
Ани Стоянова
Благодаря за бързата реакция по отношение на специфичните ни изисквания по пътуването и перфектната организация на пътуването ни до Малта ! Специални ...
Kristina Andonova
🔝Изключително доволни сме от избора си на екскурзия до Мароко чрез Алоха Травел🔝
Голямо Благодаря на Мария и Елена за професионалното...
Teodora Stoimenova
Aloha Travel, екскурзията до Рим беше великолепна! Благодаря за добрата организация! Благодаря на екскурзовода ни Поли, която не само разказва увлекат...
Цветомира Георгиева
С Алоха прекарахме една страхотна почивка в Доминикана! Момичетата бяха невероятни - винаги усмихнати, готови да помогнат и много професионални. Благо...
Еlena Raynova
От блога
Абонамент за бюлетин